Светът на палеонтологията и история на Земята

Филмът Джурасик парк и всичките му продължения запалиха интереса към динозаврите на хора от всяка възраст. Но геоложката еволюция на нашата територия през милионите години е причина до момента у нас да има открити много малко останки на динозаври. Палеогеографията на Балканския полуостров като цяло през мезозойската ера също допринася за по-ограниченото разпространение на находища със запазени останки на четирикраки гръбначни животни от това време.

В лекцията гл. ас. д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей – БАН разказва за “Изгубеният свят на българските динозаври”, разкрит от изследванията на българските палеонтолози и показва как учените изучават находищата на фосили днес, с какви методи извличат информацията от скалите и костите, за да могат накрая да обрисуват пейзажите и животните, обитавали територията на България в древни времена. В резултат на нашите изследвания вече можем да разкажем повече за находките от палеонтологическите разкопки от района на гр. Трън.

Д-р Латинка Христова е гл. асистент в отдел ‘Палеонтология и минералогия’ на Националния природонаучен музей при БАН. Завършила e геология със специализация по палеонтология и стратиграфия в СУ „Св. Климент Охридски’ (1993). Научните и интереси са в областта на палеонтология на гръбначни животни като основно изучава хипариони (примитивна група коне), пещерни мечки и къснокредни костенурки, фокус на изследователската и работа са примитивните коне – тяхната систематика, палеоекология и еволюция.

Мислим си, че сме запознати с динозаврите — тези загадъчни, допотопни животни обитавали планетата ни преди повече от 66 милиона години. Чели сме за тях и сме ги гледали като звезди във високобюджетни холивудски продукции. Удебени сме, че видяното в “Джурасик Парк” е достатъчно основание да твърдим, че ги познаваме. Така ли е обаче наистина? През последните 50 години науката за динозаврите претърпя Ренесанс. Някогашните почти митологични образи на кръвожадни хищници и чудовищни гиганти вкопчени в смъртоносна схватка за владение на примитивните пейзажи днес са отстъпили място на животни, които се оказват по-сложни, по-модерни, по-неочаквано впечатляващи и от най-смелите ни предположения.

Днес динозаврите имат топла кръв, дишат като птици, грижат се за малките си, по-интелигентни са, а доста са покрити с меки пера. Нещо повече — някои от тях са успели да оцелеят в катаклизмите довели до изчезването на толкова много животни в края на мезозойската ера. Тази лекция ще ви запознае със съвременните виждания и данни за динозаврите и техния живот. Ще разберете кога са се появили първите динозаври, как са се борили за правото си да съществуват редом да далеч по-страшни животни и как накрая са станали доминиращите сухоземни животни на планетата и то за цели 134 милиона години! Ще научите как някои от тях са станали най-големите животни съществували някога, а също и колко и какви различни групи динозаври са съществували. Не на последно място ще се запознаете с причините довели до измирането им и кои всъщност на съвременните динозаври. Ако в цялата тази история на динозаврите има урок за научаване, то той е, че понякога дори да си най-добрият и да си направил всичко, което трябва, понякога просто губиш играта.
Възможно ли е същото да се случи и с нас?

Владимир Николов е докторант на Националния природонаучен музей при БАН, магистър по геология и палеонтология с диплома от СУ ‘Св. Климент Охридски’. Изследванията му са в областта на палеохистологията и по-конкретно костната хистология на българските нептичи динозаври. Художник палеоартист – автор на редица научно обосновани художествени реконструкции на фосилни животни, растения и праисторически екосистеми, които може да разгледате в сайта му.

Нищо във Вселената не е вечно. Е, може би освен някои елементарни частици. Всичко се появява, развива и изчезва. Включително организмовите видове обитаващи планетата сега и в миналото й. Понякога изчезването е бавно и постепенно и засяга само една група животни или растения, а друг път е спонтанно, бързо и обхваща цялата биосфера — все едно някой е щракнал с пръсти и огромна част от живота на Земята изведнъж изчезва. През последните 542 милиона години по времето на т. нар. Фанерозойски еон животът преминава през 5, а според някои учени дори 6, чудовищни измирания. Масивни вулканични изригвания, формиране на суперконтиненти, глобално затопляне, ледникови епохи, невъобразими астероидни удари — много неща могат да доведат до катастрофа за живота. Какви са причините довели до най-големите масови измирания в историята на живота? Имат ли масовите измирания цикличен характер? Кои организми са загинали и кои са оцелели? Как тези събития са оформили еволюцията на организмовия свят и са създали природата позната ни днес? Живеем ли в момента във време на масово измиране?

Това са въпросите, които тази лекция ще разгледа и на които ще даде отговори като при това ще покаже, че нищо не е вечно, животът винаги намира начин, но изчезването е завинаги.

Владимир Николов е докторант на Националния природонаучен музей при БАН, магистър по геология и палеонтология с диплома от СУ ‘Св. Климент Охридски’. Изследванията му са в областта на палеохистологията и по-конкретно костната хистология на българските нептичи динозаври. Художник палеоартист – автор на редица научно обосновани художествени реконструкции на фосилни животни, растения и праисторически екосистеми, които може да разгледате в сайта му.