Институтът по математика и информатика – БАН (ИМИ-БАН) е единственият институт на БАН в областта на математиката и един от водещите в страната с тема информатика и компютърни науки.

Мисия на института е развитие математиката и информатиката чрез научни изследвания и приложение на математиката и информатиката в националните образователни програми и процеси на всички нива.

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е първото българско висше училище. Неговата история е въплъщение и продължение на многовековната културна и просветна традиция на българския народ.

Софийският университет “Св. Климент Охридски” е основният национален висш образователен, научно-изследователски, културен и информационен център с високо международно признание. Той е призван да съхранява, обогатява и пренася през вековете знанието и човешкия стремеж към истината и познанието. Университетът развива науката и обучава студенти във всички нейни области, възпитава високообразовани, национално отговорни личности, които водят българската нация към духовно извисяване и благоденствие.

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е образователна и научна институция, избрала пътя на развитие на изследователски университет. Възприет е принципът, че високото ниво на научноизследователската дейност е задължителна стъпка в осъществяването на ефективно взаимодействие между образователен процес, наука, технологично развитие и иновационна политика. В Софийския университет работят голяма част от най-добрите български специалисти във всички области на природо-математическите и хуманитарните науки.

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН е водеща национална научна институция в областта на етнологията и фолклористиката, чиято цел е да поддържа знанията и съзнанието на обществото за традиции и културна идентичност и за ролята им в съвременния свят. Учените и специалистите се занимават с изучаване и анализ на многоаспектната културна история и съвременност на България, с изследване на културните явления и процеси в балкански, европейски и световен контекст.

Чрез дейностите на Националния център за нематериално културно наследство и Националния етнографски музей системно се издирва, събира, съхранява и представя културното наследство.

Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ е международно призната институция, която служи на националните, регионалните и на местните обществени интереси и участва в световните образователни, научни и художественотворчески процеси. Университетът подготвя кадри за нуждите на обществото, икономиката и частния бизнес и за нуждите на собственото си развитие пазарно ориентирани и обществено ангажирани висококвалифицирани специалисти, които да генерират прогрес и съобразно образователно-квалификационната си степен да се адаптират към социалния и културния живот в България и в различни страни по света.

Във ВТУ се работи върху по-нататъшното създаване, усъвършенстване и утвърждаване на научно-преподавателски кадри, като системно и последователно се развива собствена школа. Университетът осигурява единство на образователната, научноизследователската и художествено-творческата дейност, като предоставя иновативно и гъвкаво обучение на най-високо ниво и академична среда за студенти, докторанти и специализанти от всички възрасти и всякакъв произход.

Центърът за обучение е създаден през януари 1997 г. като специализирано звено на БАН за подготовка на висококвалифицирани научни кадри чрез обучение в образователната и научна степен „доктор“ в научните звена на БАН, реализация и кариерно развитие на научния потенциал на страната.

Центърът работи в тясна връзка с институтите на Академията, като организира и координира конкурсите за прием на докторанти, организира провеждането на програмната акредитация на НАОА на всички звена на БАН, организира и провежда чуждоезиково обучение, обучение по информационни технологии и обучението на докторантите чрез специализираните докторантски курсове към Докторантското училище на центъра.

НПМ е единствената национална институция, пряко ангажирана със съхраняването на научни колекции от живата и неживата природа от България и света. Основните приоритети на музея са изучаването на биологичното разнообразие, опазването на природната среда и еволюцията на организмите. Във връзка с това главната задача на НПМ е всестранното проучване на фауната, флората, фосилите, минералите и скалите на България и други страни. Развиваните научни направления са таксономия, фаунистика, зоогеография и екология на паякообразни, стоножки, насекоми и всички класове гръбначни животни; таксономия на фосилни бозайници, птици и брахиоподи; флористика; минералогия. Някои направления се развиват с предимство и в резултат на това НПМ се явява национален център по биоспелеология, по археозоология и палеонтология на гръбначните животни, по проучване на прилепите. Силно развити са и изследванията на насекомите.

Наред с научната се развива и музейната дейност по поддържане на експозицията и обогатяване и обработване на научните колекции. С това НПМ осъществява своята образователна и популяризаторска мисия. Годишно музеят се посещава от около 50000 (в някои години до 115000) души. Неговите зали служат за практически занятия на студенти и ученици. Организират се временни изложби.

Институтът по философия и социология при БАН (ИФС) провежда комплексни теоретични и емпирични, фундаментални и приложни, философски, социологически и науковедски изследвания на знанието, ценностите, човека и обществото в съответствие с академичните, националните и европейските критерии и световните тенденции в развитието на науката.

ИФС е уникална академична институция, чиито приоритети са изследване, осмисляне и анализ на социалната действителност, популяризиране на класически и разработване на нови концепции и аналитични продукти, продължаване и по-нататъшно развитие на актуални области на социалното познание, които имат важно значение за устойчивото развитие на българското общество, социалния прогрес и повишаването на благосъстоянието.

Основната дейност на ИНБ е провеждане на фундаментални и научно-приложни изследвания в областта на невронауките, посредством интердисциплинарни неврофизиологични, психофизиологични и фармакологични подходи за получаване на нови знания за невробиологичните механизми на организация, адаптация и регулация в организма на човека и животните и фармакологичните въздействия върху тях; създаване на нови диагностични и прогностични методи за подобряване качеството на живот, интелектуалните и физически възможности на човека.

Университетът по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив има богата над седемдесет годишна история и забележителни традиции. Той е един от най-важните центрове в България в областта на хранителната наука и технологиите, единствени по рода си на Балканския полуостров.

Началото на университетското обучение по хранителна наука и технология се поставя в далечния септември на 1948 г. – създава се отдел ,,Земеделска технология“ към новия Агрономо-лесовъден (преименуван по-късно в Агрономически) факултет на Пловдивския университет ,,Паисий Хилендарски“. Именно тук за първи в страната започва обучението на специалисти с висше образование в областта на хранително-вкусовите технологии.

В ИБИР – БАН се провеждат фундаментални и научно-приложни изследвания на човешката и на животинската репродукция. Изучават се факторите и механизмите, участващи в гаметогенезата, оплождането, имплантацията и бременността. Изясняват се процесите на автореактивността и автоимунния отговор в репродукцията и се разкрива ролята на биомолекули и метаболитни процеси за съхранението и криоконсервация на репродуктивни тъкани и клетки.

В Института се разработват биотехнологични подходи за изкуствено осеменяване, микроманипулации и ембриотрансфер при животни.

Националният археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ-БАН) е най-големият научноизследователски център на археологическата наука в България. Основната му дейност е свързана с цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ в. Институцията е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания на територията на България и осъществява научен и методически контрол над тях.

НАИМ-БАН е институция, която притежава една от най-богатите музейни колекции в Югоизточна Европа. Същевременно е и учреждение, създаващо и поддържащо стандартите за наука и музейно дело в страната, допринасящо за поддържането и осъвременяването на нормативната уредба в областта на културно-историческото наследство. Институцията съсредоточава капацитета на повече от половината специалисти със съответните научни степени и звания в цялата страна.

В ИЕМПАМ се провеждат фундаментални и научно-приложни изследвания в областта на хуманната и ветеринарната медицина, в това число морфология, клетъчна биология, патология и антропология, имащи съществена роля при решаване на важни здравни и демографски проблеми. В областта на експерименталната морфология и патологията се изучават патологични и клинични аспекти на актуални заболявания от заразно, незаразно и паразитно естество. Изследват се регулаторните механизми на клетъчната диференциация и се изяснява патогенезата на различни социално-значими заболявания. Разработват се диагностични методи и се идентифицират биомаркери за дегенеративни, ракови и автоимунни заболявания, инфекции и инфертилитет. В експериментални моделни системи се изучават влиянието на околната среда и начина на живот върху здравето на човека.

Националният антропологичен музей е уникална научна, образователна и културна институция, в която се извършват и представят оригинални антропологични реконструкции и експонати и се популяризират съвременните антропологични знания с цел да се съхрани националната памет и идентичност в съответствие с приоритетите „Национална идентичност“ и „Културно-историческо наследство“.

Институтът по катализ (ИК) е водещ научно-изследователски, научно-приложен, иновационен център и център за подготовка на специализирани кадри в България и Югоизточна Европа по фундаментални и приложни изследвания в областта на хетерогенния и хомогенния катализ, фотокатализа, химичната кинетика, химичната стабилизация и специфичните изследователски методи, приложими в катализа.

В ИК се създават нови наноразмерни катализатори с регулирана структура и свойства, приложими в химическата промишленост, процесите за опазване на околната среда, получаване на алтернативни горива – водород, оползотворяване на нови енергийни източници, подобряване качеството на живот и др.

Институтът за български език към Българската академия на науките е национален научен център за изследване и описание на българския език – на неговото съвременно състояние, на историята му, на диалектното многообразие в него и на връзката му с други езици.

Публикуваните от Института речници и граматики имат характера на официални нормативни справочници за правопис и пунктуация.

Институтът за български език извършва разнообразни експертни услуги, свързани с правилната употреба на българския език, за целите на институции и граждани.

Бургаският държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ е едно от най- мащабните държавни висши учебни заведения в страната и най-големият в Югоизточна България.

В Университета работят над 350 висококвалифицирани преподаватели, от които 138 хабилитирани. Организацията и управлението на образователния процес в него е в съответствие с Европейските изисквания и критерии за качествен образователен и изследователски процес. Разработена е университетска система за оценяване и поддържане на качеството на обучение. По качество на научните изследвания Университетът е класиран на едно от първите места в България по системата Хирш за принос в науката.

В Геологическия институт (ГИ-БАН) се извършват научни и научно-приложни изследвания по всички важни за България аспекти на геоложката наука. Институтът е най-голямата национална геоложка научно-изследователска и научно-експертна организация в страната. Тук се съчетават както класическите направления на геологията, така и днешните приоритети в областта на науките за Земята.